28.03.2006 г., 20:21

СПОМЕН ЗА СВАТБА

3.5K 0 3
СПОМЕН ЗА СВАТБА


Беше някаква симфония
с меки пластилинни звуци.
Беше счупен грамофонът.
Пееше дъждът в улуците.

И тогава мина сватбата.
Имаше листа обрулени.
Смешно-важни, мокри сватове.
Грозна и дебела - булката.

Жалък беше младоженецът.
После ненадейно гръмна музика.
Баба каза, че се женят.
Тъпанарят беше гузен.

Из “Намразени пътища. Стихотворения.”, 1993

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...