СПОМЕН ЗА СВАТБА
Беше някаква симфония
с меки пластилинни звуци.
Беше счупен грамофонът.
Пееше дъждът в улуците.
И тогава мина сватбата.
Имаше листа обрулени.
Смешно-важни, мокри сватове.
Грозна и дебела - булката.
Жалък беше младоженецът.
После ненадейно гръмна музика.
Баба каза, че се женят.
Тъпанарят беше гузен.
Из “Намразени пътища. Стихотворения.”, 1993
© Георги All rights reserved.