Спомен за теб
Щом утрото очи отвори,
Зората спомена за теб ми връща,
любов и нежност ме обгръщат
и с трепет нов сърцето ми говори.
Къде си ти, защо не си до мен?
Самотно тялото за теб копнее,
самотна и душата е без теб
и без целувките ти тя линее.
Безкрайни, нижат се за мене часовете,
денят навъсено сумти,
усмивката ми чезне и се крие:
как искам пак до мене да си ти!
Зората спомена за теб ми връща,
любов и нежност ме обгръщат
и с трепет нов сърцето ми говори.
Къде си ти, защо не си до мен?
Самотно тялото за теб копнее,
самотна и душата е без теб
и без целувките ти тя линее.
Безкрайни, нижат се за мене часовете,
денят навъсено сумти,
усмивката ми чезне и се крие:
как искам пак до мене да си ти!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Недка Коеджикова Всички права запазени
