Недка (Недка Коеджикова) Недка (Недка Коеджикова)
7
Apr 4, 2007, 6:46 PM

Спомен за теб

  Poetry
1.2K 0 3
Щом утрото очи отвори,
Зората спомена за теб ми връща,
любов и нежност ме обгръщат
и с трепет нов сърцето ми говори.

Къде си ти, защо не си до мен?
Самотно тялото за теб копнее,
самотна и душата е без теб
и без целувките ти тя линее.

Безкрайни, нижат се за мене часовете,
денят навъсено сумти,
усмивката ми чезне и се крие:
как искам пак до мене да си ти! 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Недка Коеджикова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0