Спомени

Dorian_Hawke (Богомил)
29 6

6.12.2008 г., 19:44 ч.

Поезия » Друга

439 0 2

Затворих очи за миг,

но когато ги отворих,

всички мигове си бяха отишли.

Останал беше само споменът,

напоен в насълзените ми очи,

гледащи подир мечтите.

Спомен мил за отминалите дни

топли душата в студената нощ

и дава надежда в мрачния ден,

а усмивката нежна и мила

стопля потъмнялото ми лице.

Но спомерът бавно изстива,

брулен от леденият Северняк,

а усмивките нежни загиват

под ударите на сивите дни.

... Тъжен! Усмивките оставих

да загинат, посипани с прах,

а ветровете да обвият сърцето

с прахта на Избледнелия портрет.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.