Спомени
Затворих очи за миг,
но когато ги отворих,
всички мигове си бяха отишли.
Останал беше само споменът,
напоен в насълзените ми очи,
гледащи подир мечтите.
Спомен мил за отминалите дни
топли душата в студената нощ
и дава надежда в мрачния ден,
а усмивката нежна и мила
стопля потъмнялото ми лице.
Но спомерът бавно изстива,
брулен от леденият Северняк,
а усмивките нежни загиват
под ударите на сивите дни.
... Тъжен! Усмивките оставих
да загинат, посипани с прах,
а ветровете да обвият сърцето
с прахта на Избледнелия портрет.
© Богомил All rights reserved.
!
