Затворих очи за миг,
но когато ги отворих,
всички мигове си бяха отишли.
Останал беше само споменът,
напоен в насълзените ми очи,
гледащи подир мечтите.
Спомен мил за отминалите дни
топли душата в студената нощ
и дава надежда в мрачния ден,
а усмивката нежна и мила
стопля потъмнялото ми лице.
Но спомерът бавно изстива, ...