ninasar (Nina Sarieva)
244 1986
22.05.2022 г., 6:10 ч.

Спомени 

  Поезия » Любовна, Друга
426 3 4

Не ме боли от спомените вече,

сега са просто средство за отмора.

Чернилката с годините изтече

и нямам нужда с тях да си говоря.

 

Китарата ти пееше със струни

и караше звездите да танцуват

по нощното небе, а помежду ни

желанието раждаше прелюдии.

 

На грифа, шапката ти закачена,

редеше стъпки в ритъма на блуса.

Дали за обич има точно време?

Едва ли. Любовта е непослушна.

 

Животът както дава, тъй и взема –

богат до вчера, утре нямаш нищо –

отново те изправя пред дилема,

но ти решаваш как да я разнищиш.

 

Китарата без звук е като няма,

а в струните ѝ паяк се заплете.

Благодаря за любовта голяма!

Ще я опиша някой ден в куплети.

© Nina Sarieva Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??