Спомени
Не ме боли от спомените вече,
сега са просто средство за отмора.
Чернилката с годините изтече
и нямам нужда с тях да си говоря.
Китарата ти пееше със струни
и караше звездите да танцуват
по нощното небе, а помежду ни
желанието раждаше прелюдии.
На грифа, шапката ти закачена,
редеше стъпки в ритъма на блуса.
Дали за обич има точно време?
Едва ли. Любовта е непослушна.
Животът както дава, тъй и взема –
богат до вчера, утре нямаш нищо –
отново те изправя пред дилема,
но ти решаваш как да я разнищиш.
Китарата без звук е като няма,
а в струните ѝ паяк се заплете.
Благодаря за любовта голяма!
Ще я опиша някой ден в куплети.
© Nina Sarieva All rights reserved.
