Не ме боли от спомените вече,
сега са просто средство за отмора.
Чернилката с годините изтече
и нямам нужда с тях да си говоря.
Китарата ти пееше със струни
и караше звездите да танцуват
по нощното небе, а помежду ни
желанието раждаше прелюдии.
На грифа, шапката ти закачена,
редеше стъпки в ритъма на блуса.
Дали за обич има точно време?
Едва ли. Любовта е непослушна. ...