Спомени тичат из дворите...
* * *
Спомени кръстосват из дворовете
на тихи къщи в запустяло село
с една мечта, разчупила оковите
и незнайно накъде поела...
И лъчите й, като бръснач над гроздето
в узрели кичури се ронят,
от бурени задъхало се лозето,
в което само спомени се гонят...
В примряли махалИ щурците плачат
и тук-таме мъждука светлинка,
която дава дъх на здрача,
и напомня за... живяла топлина...
И сякаш мъртъв е мегданът,
като че никога не е живял,
чешмата от ръждясала стомана
порутено тъжи във... бяло...
А спомените ми кръстосват из дворовете,
препъват се със старите налъми
и като деца подтичват след воловете
из прашните, заспали калдъръми...
Едва крепи се старата ни къща,
погалвам нежно бялата бреза,
а споменът на детството - преглъща
една отронена сълза...
Отмина времето на родните ни кътчета,
покрити в сиво са и къщите, и дворите,
споменът за детство с щърби зъбчета,
отдавна дръпнало е... щорите...
И тръгвам си по пътищата същи,
които ме извеждат към града,
зад мен оставям няколкото къщи
с догарящата, своя... тишина...
* * *
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Желязков Всички права запазени
