Napolitano (Валентин Желязков)
290 3297
17.04.2008 г., 8:32 ч.

Спомени тичат из дворите... 

  Поезия » Друга
822 0 30

*          *          *

 

Спомени кръстосват из дворовете

на тихи къщи в запустяло село

с една мечта, разчупила оковите

и незнайно накъде поела...

И лъчите й, като бръснач над гроздето

в узрели кичури се ронят,

от бурени задъхало се лозето,

в което само спомени се гонят...

В примряли махалИ щурците плачат

и тук-таме мъждука светлинка,

която дава дъх на здрача,

и напомня за... живяла топлина...

И сякаш мъртъв е мегданът,

като че никога не е живял,

чешмата от ръждясала стомана

порутено тъжи във... бяло...

А спомените ми кръстосват из дворовете,

препъват се със старите налъми

и като деца подтичват след воловете

из прашните, заспали калдъръми...

Едва крепи се старата ни къща,

погалвам нежно бялата бреза,

а споменът на детството - преглъща

една отронена сълза...

Отмина времето на родните ни кътчета,

покрити в сиво са и къщите, и дворите,

споменът за детство с щърби зъбчета,

отдавна дръпнало е... щорите...

И тръгвам си по пътищата същи,

които ме извеждат към града,

зад мен оставям няколкото къщи

с догарящата, своя... тишина...

 

*           *            *

© Валентин Желязков Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Великолепен стих!!! Днес ще се разходя из запустелите улички...из мислите си...
  • Обожавам да чета стихове като този-
    за родната къща и спомените, свързани с нея!
    Искрено ти благодаря за удоволствието, което ми достави!
  • "В примряли махалИ щурците плачат

    и тук-таме мъждука светлинка,

    която дава дъх на здрача,

    и напомня за... живяла топлина..." - прекрасно...и цялото!

    ЛЮБИМО!!! Ще се връщам!
  • Благодаря на всички спрели се за малко отново тук!
  • Светла меланхолия.. Поздрави!
  • Страхотно е!!!
    !!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
  • Звучи носталгично...,но...опустяха красивите ни села. Изпълваш ме с тъга, защо ли?! Поздрав за изпълнението!
  • "Едва крепи се старата ни къща,
    погалвам нежно бялата бреза,
    а споменът на детството-преглъща
    една отронена сълза..."
    Ех,Вали...мило и тъжно ми е...
    Седя на прага в бащината къща
    и топла нощ грижливо ме прегръща.
    Безброй щурчета песните си пеят,
    във детската ми люлка ме люлеят...
    Благодаря ти,приятелю,за спомена
    и чувствата...!
    С обич!
  • Затрогващо!
  • само ако знаеш колко назад в детсво ме върна!!!и ми е горестно и някак си изето от целият бяг на времето!
    благодаря ти!
    с много пожелания да си щастлив Вал!
  • Много ми хареса образността в стиха ти, и най-вече чувството!
    Впечатляващо!
    Поздрав!
  • Не само носталгия по детството. Болка за изоставените и запустели села, откъсване от корена - това придава драматизъм на стиха.
    Поздрав, Валентино!
  • ех,този спомен по детството...
    и аз го имам приятелю...
    всички го имаме!!!!!
  • Много назад ме върна в годините!!!
    Поздравления, Вальо!!!
  • Съпреживяно...
    Много красиво нарисувана "живяла топлина"!!!
    С твоя стих топлината е още жива!!!
    Благодаря ти!
  • vesi-lina (Веска Алексиева) - Да ти кажа честно, то си беше по принцип (ЕДНА), което в последствие промених и сега го връщам в първия му вид защото си много права!(размислих)добавих и предпоследния куплет, който умишлено бях спестил 10х.
  • Хареса ми стиха! Много нежост има в него и...тъга!
    Едно предложение:
    Това второто /едва/,ако можеш да го замениш с /една/
    Едва отронена сълза-звучи ми като насила отронена
    за такива спомени се плаче с глас
    Може и да не съм права...така го усетих!
  • Домиля ми от този стих за всички живели някога спомени...Натежа ми сърцето...
  • Колко много носталгия по детството има в този прекрасен стих!
  • Докосващо, носталгично и..трудно за "преглъщане"! Аплодисменти!!!
  • Трогателна носталгия!
  • а споменът на детсвото - преглъща
    едва отронена сълза...

    !!!

  • "И тръгвам си по пътищата същи,

    които ме извеждат към града,

    зад мен оставям няколкото къщи

    с догарящата, своя... тишина..."

    И тази тишина със нас пътува
    по земния ни път и леко боцка.
    С виновни мисли за изгубените
    от някога- мечти,илюзии,достойнство...

    Размазваш Вальо!Тази тема е винаги актуална и болезнена!Поздравления!

  • Страшно красиво...колоритно...вълнуващо...
    уж тъжно...а сякаш възпяваш тази чудна картина,
    която рисуваш! Трогна ме...умили ме. с обич, поете.
  • Познато ми е...
    Поздрав за този стих!
  • прекрасно..
    и много тъжно
  • ПРИКАЗНО - РОМАНТИЧНО!ОБЗЕ МЕ НОСТАЛГИЯ И "ПРЕГЛЪТНАХ" СПОМЕНА ПО ДЕТСТВОТО...
  • Майстор си на картините! Усетих и топлината на вола и ласката към брезата! Още един такъв стих и те сравнявам с класик!!!!!
  • Прекрасно...Разчувства ме,Вальо. Поздравления!
  • Каква красива носталгия по детството и родния дом!
    Страхотен стих, Валентино!
Предложения
: ??:??