jollyroger (Коста Качев)
1543 16
28.05.2021 г., 16:49 ч.

Спомените 

  Поезия » Философска
187 1 3

 

За  спомените

(опит за лирично есе)

 

Щом вятър откъм спомените клати

във паметта ми „белите петна“

и във амнезията образи познати

нахлуват, но в мъглява пелена,

 

то сякаш, че реалността се връща

в „ония“ времена́, но не съвсе́м –

понеже спомените вече всъщност

за паметта ни просто са проблем...

 

Животът ни превръща се във спомени,

но паметта е „склад“ ограничен -                      

за мигове от Времето отронени

и всеки миг е строго отброе́н!...

 

Какво е споменът?... Не е ли вятър

с напомняне за Вечността?...

Но с буря, или с тих пове́й в душата –

оставящ само стъпкани цветя!...

 

Понякога той идва ураганно,

а друг път ни измъчва дълги дни

и губи се в мъглата постоянно

на Времето, което ни следи́...

 

Макар и всъщност нематериални,

но спомените могат да взривят:

объркващо, внезапно и тотално –

усто́ите в душевният ни свят!...

 

...А може би „завръщането“ може

да про́ясни във тях мъглявостта

и в бащин дом (посрещнал те тревожен!)

да се докоснеш плах до младостта!...

 

27.05.2021.

© Коста Качев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??