За спомените
(опит за лирично есе)
Щом вятър откъм спомените клати
във паметта ми „белите петна“
и във амнезията образи познати
нахлуват, но в мъглява пелена,
то сякаш, че реалността се връща
в „ония“ времена́, но не съвсе́м –
понеже спомените вече всъщност
за паметта ни просто са проблем...
Животът ни превръща се във спомени,
но паметта е „склад“ ограничен - ...