Спомените
За спомените
(опит за лирично есе)
Щом вятър откъм спомените клати
във паметта ми „белите петна“
и във амнезията образи познати
нахлуват, но в мъглява пелена,
то сякаш, че реалността се връща
в „ония“ времена́, но не съвсе́м –
понеже спомените вече всъщност
за паметта ни просто са проблем...
Животът ни превръща се във спомени,
но паметта е „склад“ ограничен -
за мигове от Времето отронени
и всеки миг е строго отброе́н!...
Какво е споменът?... Не е ли вятър
с напомняне за Вечността?...
Но с буря, или с тих пове́й в душата –
оставящ само стъпкани цветя!...
Понякога той идва ураганно,
а друг път ни измъчва дълги дни
и губи се в мъглата постоянно
на Времето, което ни следи́...
Макар и всъщност нематериални,
но спомените могат да взривят:
объркващо, внезапно и тотално –
усто́ите в душевният ни свят!...
...А може би „завръщането“ може
да про́ясни във тях мъглявостта
и в бащин дом (посрещнал те тревожен!)
да се докоснеш плах до младостта!...
27.05.2021.
© Коста Качев All rights reserved.
