Спомените ти, в които ме няма
Ръцете ти миришат на море,
погълнало лъчи от хоризонта,
на мидено прорасли брегове
и на олющена рибарска лодка.
Ти с яките си възлести крака
крепиш се прав, а лодката се люшка.
Ръцете ти миришат на тъга,
в която малко раче се промушва,
със щипки мърда, стърже с остър гръб,
морето го примамва неизбежно.
Ръцете ти миришат на храна,
която го задържа в твойта мрежа.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Павлина Гатева Всички права запазени
