Ръцете ти миришат на море,
погълнало лъчи от хоризонта,
на мидено прорасли брегове
и на олющена рибарска лодка.
Ти с яките си възлести крака
крепиш се прав, а лодката се люшка.
Ръцете ти миришат на тъга,
в която малко раче се промушва,
със щипки мърда, стърже с остър гръб,
морето го примамва неизбежно.
Ръцете ти миришат на храна,
която го задържа в твойта мрежа.
© Павлина Гатева All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
