14.06.2009 г., 23:46

Спор за сътворението

1.2K 1 16

                   Истината е това, в което вярваме.

 

 Мъж с брадичка, вярващ в Бог,

 спори с двама опоненти -

(първокурсници студенти)

 астроном и биолог.

 

- Как светът е сътворен

 и създаден е човекът,

 ще Ви кажа, първо нека

 на Духа да се поспрем.

 

- Изменчивост и подбор!

- Тази фраза популярна

 биологът, фен на Дарвин,

 стрелна с жар, готов за спор.

 

- Първо имало е взрив,

 после звездните прашинки

 се събрали на купчинки...

- Астрономът с тон учтив

 

 свойта версия разви

 за небесните планети,

 метеори и комети,

 и безбройните звезди...

 

- Бог човека е създал!

 Съживил го чрез дъха Си*,

 а материята в същността си

 е греховна, тя е кал...

 

- От един мутирал ген

 в шимпанзе или горила

 хората се зародили

 и така до днешен ден...

 

- - - - - - - - - - - - - -  -

 

 Истината нейде там

 е сред версиите много.

 И в науката, и в Бога

 вярвам аз. За вас не знам...

 

---------------------------------

* - "И създаде Бог човека от земна пръст и вдъхна в лицето му дихание за живот;

и стана човекът жива душа." (Битие2:7)

 

(Евентуални прилики на персонажите с автори от сайта са съвсем случайни.)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Тенев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • за това да сме били маймуни ще поспоря аз
    бих си казала от сърце, вярвам в Бог!
    и ще отрека всекакви аномалии от раз...
  • Истината е някъде там, където най-малко очакваме. Прочетох и стилът ти на писане ми хареса. Поздрав!
  • аз за себе си отдавна знам, Краси....!!!

    поздравления!!!
  • Колкото хора-толкова истини!Силно ме впечатли как е построен стиха.Харесва ми много!
  • "Да не се намира сред тебе, някой, който да прекарва сина си или дъщеря си през огън, никой чародей, АСТРОЛОГ, гадател или омайник...,защото всеки, който върши тези дела, е омразен на Господа..." Второзаконие 18.10-12
    Науката на колене!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...