Спри!
888
0
0
Стой! Поспри се малко!
Обърни се... Виж очите мои.
В тях тъгата пак напира,
да покаже сълзите топли!
Стой! Почакай... Искам да те зърна. Като стон последен да те имам. Усмихни се, искам тъй да те запомня, тя ме топли в студена зима.
Спри! Не бързай... Искам да усетя... Кадифеният ти поглед как се взира, там, където любовта умира и едно момиче си отива!
Спри! Не тръгвай! Искам да те имам. Ти стенание си, вопъл и утеха... В прегръдката си нежна приюти ме, искам тъй да бъдем! Докосни ме!!!
Стой! Почакай... Искам да те зърна. Като стон последен да те имам. Усмихни се, искам тъй да те запомня, тя ме топли в студена зима.
Спри! Не бързай... Искам да усетя... Кадифеният ти поглед как се взира, там, където любовта умира и едно момиче си отива!
Спри! Не тръгвай! Искам да те имам. Ти стенание си, вопъл и утеха... В прегръдката си нежна приюти ме, искам тъй да бъдем! Докосни ме!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радина Цветанова Всички права запазени
