Aug 12, 2012, 12:04 AM

Спри!

Poetry » Love

885 0 0

Стой! Поспри се малко! Обърни се... Виж очите мои. В тях тъгата пак напира, да покаже сълзите топли!
Стой! Почакай... Искам да те зърна. Като стон последен да те имам. Усмихни се, искам тъй да те запомня, тя ме топли в студена зима.
Спри! Не бързай... Искам да усетя... Кадифеният ти поглед как се взира, там, където любовта умира и едно момиче си отива!
Спри! Не тръгвай! Искам да те имам. Ти стенание си, вопъл и утеха... В прегръдката си нежна приюти ме, искам тъй да бъдем! Докосни ме!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0