25.06.2019 г., 13:47 ч.

Сприятеляване с дъжда 

  Поезия » Любовна
5.0 / 1
399 1 1

Дъжда ми припомня тишината,
с която ни обзема любовта.
Звука прониква във душата,
ритъма запалва ни кръвта...

 

Клоните надвиснали са тежки,
изчистени от земна суета.
Дъждът измива всички грешки,
за да изгрееме в същността.

© Красимир Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, Мариана
    До вчера обикновено дъжда ме натъжаваше...
    Вчера се сприятелихме
Предложения
  • Беше утро. Ден първи на нашата свята любов. И изтръпнал от щастие цял, крадешком те поглеждах. Твоят...
  • Най-незабравимото време - то остава, моя тъжна любов! Надделяло над стремглавото бреме, в магнита на...
  • Надвесени мои тополи, как шепнете скрито в нощта, във ромон неспирен прибоят на вашите дни отшумя. К...

Още произведения »