Докато катеря стълбицата на позора,
погледите мрачни втренчват се о мене,
тегла огъват се от скръбната умора,
стенеща над тежкото им бреме...
Стъпало след стъпало трупам пак гнева
и мойто бреме май е натежало,
гарваново ято напомня ми греха,
към сивите ми чувства волно полетяло...
© Надя Всички права запазени