Сребърната река
( диалекта няма нищо общо с хумора )
"Буенос Айрес!"- тъй ми каза Гина,
когато вчера сутрин рано ми звъннА.
"Тъй, тъй!- и викам. Ти когат' замина,
хванА ме страх и ми превзе ума.
За там и чужди думички научи-
сега и аз съ кълча с тоз език
и 'се се мая, чудя - диря му колая,
та барем схвана нещо, като ученик!"
Тъй, милата ми, 'начи, на гурбет замина!
Сега е в дом на някакъв старик-
дупЕто бърше, пере и готви изумена,
а той не ще поне биде да ползва - хич.
Той, мъж И, тука в село си остана-
пасе овце, дои и свири на кавал ...
И тъй помага на децата им, додето
изпрати песо - поне за кИло кашкавал.
Не знам, 'ма много тежко ми е, 'начи!
чи Родината мащеха за нас станА-
прокуди рожбите си надалеко-
за хляб да се доказват пред света.
Ще издържи, аз знам, че тя го може,
но пък цената на това каква ще е?
Разбито здраве, самичък мъж, деца в неволя,
носталгия по всичко, близко на сърце!?
"Здравей, Приятелко! Добре си ми дошла!"-
тъй искам час по-скоро да извикам,
да я прегърна с обич! И до старостта
да си е с нас, пък даже и в неволя!
( Името Аржентина идва от латински: "argentum" (сребро).
Първите испански завоеватели открили Рио де ла Плата (Сребърната река).
Туземците давали сребърни подаръци на оцелелите корабокрушенци
от експедицията на Хуан Диас де Солис,
който дава наименованието Аржентина.)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петя Кръстева Всички права запазени
