Сребърната река
( диалекта няма нищо общо с хумора )
"Буенос Айрес!"- тъй ми каза Гина,
когато вчера сутрин рано ми звъннА.
"Тъй, тъй!- и викам. Ти когат' замина,
хванА ме страх и ми превзе ума.
За там и чужди думички научи-
сега и аз съ кълча с тоз език
и 'се се мая, чудя - диря му колая,
та барем схвана нещо, като ученик!"
Тъй, милата ми, 'начи, на гурбет замина!
Сега е в дом на някакъв старик-
дупЕто бърше, пере и готви изумена,
а той не ще поне биде да ползва - хич.
Той, мъж И, тука в село си остана-
пасе овце, дои и свири на кавал ...
И тъй помага на децата им, додето
изпрати песо - поне за кИло кашкавал.
Не знам, 'ма много тежко ми е, 'начи!
чи Родината мащеха за нас станА-
прокуди рожбите си надалеко-
за хляб да се доказват пред света.
Ще издържи, аз знам, че тя го може,
но пък цената на това каква ще е?
Разбито здраве, самичък мъж, деца в неволя,
носталгия по всичко, близко на сърце!?
"Здравей, Приятелко! Добре си ми дошла!"-
тъй искам час по-скоро да извикам,
да я прегърна с обич! И до старостта
да си е с нас, пък даже и в неволя!
( Името Аржентина идва от латински: "argentum" (сребро).
Първите испански завоеватели открили Рио де ла Плата (Сребърната река).
Туземците давали сребърни подаръци на оцелелите корабокрушенци
от експедицията на Хуан Диас де Солис,
който дава наименованието Аржентина.)
© Петя Кръстева All rights reserved.
