Сред мъглите януарски
В проблясъци сред нощните мъгли,
луната ме откриваше неволно.
А аз се криех в сенчести ъгли
на зимното мълчание греховно.
И белите кристалчета навред,
напомняха заострени стрелици.
Изстреляни в безмилостен момент,
но няма във небето живи птици.
Препускам сред узрелите мъгли,
попивам от следите януарски.
Материя и дух не се дели –
в обвивка съм, притегнала ме адски!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Таков Всички права запазени
