В проблясъци сред нощните мъгли,
луната ме откриваше неволно.
А аз се криех в сенчести ъгли
на зимното мълчание греховно.
И белите кристалчета навред,
напомняха заострени стрелици.
Изстреляни в безмилостен момент,
но няма във небето живи птици.
Препускам сред узрелите мъгли,
попивам от следите януарски.
Материя и дух не се дели –
в обвивка съм, притегнала ме адски!