27.12.2015 г., 12:17

Среднощ

924 0 1

Спокойна вечер. Тишината пак твори...

Отеква ехото от уморени стъпки по паважа...

Затворени очи, обострен слух... -Шшшт, замълчи!

Защото явно този бродник аз ще се окажа...

 

Къде отивам? При кого?

Щом вечер е, то хората не биха забелязали...

В моментите на избор – запомни:

когато шил си с мъка, другите със лекота са рязали...

 

Направих два тигела из града.
Да помълча със себе си... И да претегля за пореден път нещата.

Прибрах се, точно щом усетих в себе си глада...

Не тялото ми беше гладно... Бяха сетивата.

 

Стоях и чаках телефона ми да издаде сигнал...

Да чуя само думи, като: “-Ало, здрасти... Как си?”

И вярно е - клиширано звучи в оригинал,

но често плаща хиляди виновни такси...

 

Стената ме прегърна, като стар авер...

Студеното направи ми оферта...

Наместих се удобно и отпуснах клепачите си в блян,

защото казват утрото по-мъдро е било от вечерта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Съби Седник Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Тъжно и докосващо. Поздравления!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...