.
СРЕДНОЩЕН ГРЯХ
В красив среднощен час
сред вихъра на шумно забавление
пламна нещо странно между нас
без всякакво разумно обяснение.
Ритми шеметни в нощта звучаха,
предчувствах предстоящия си грях
с красавицата с невинност плаха -
затова не ставам за монах.
Припламна жаждата неутолима
и усамотени в мрачен кът
всеки другия след като има
изпаднахме във сладка смърт.
И за тази си съблазън,
за сладостта порочна и огромна
навярно ще съм някога наказан,
но винаги със задоволство ще я помня.
.
© Наско Енев - РИМПО Всички права запазени