Нощта се спуска и обгръща нежно
дома ми – къщата и двора.
В затишието, носещо спокойствие,
аз търся за душата си отмора.
След суетенето и рутината на деня
отпускам се и лягам уморена.
Допирайки се до леглото, всяка част
от тялото ми чувства се благословена.
И всеки път една и съща мисъл
нахлува във главата ми с усмивка:
Благодаря Ти, Боже, че и днес ми даваш
да вкуся щедро Твоята почивка.
Най-хубавият миг, усещам се блажена!
Дали друг някой чувства се така?!
Дали във миговете ежедневни
съзнаваме ний свойта свобода?!
Утихнала е улицата, сам квартала
отдава се на нощния покой.
Дори луната сякаш е заспала,
наситена с мира Ти, Боже мой!
Разбираме ли колко ни обичаш
и ненатрапчиво от Себе Си ни даваш?!
Записано е в Словото Ти, зная –
и в сън възлюбените Твои благославяш.
„Благодаря Ти!” – шепна във молитва –
„За таз среднощна благодат!”
Спокойна ще заспя, защото
ангелите Ти над мен ще бдят!
© Галина Пенева Всички права запазени