Нощта се спуска и обгръща нежно

дома ми – къщата и двора.

В затишието, носещо спокойствие,

аз търся за душата си отмора.

След суетенето и рутината на деня

отпускам се и лягам уморена.

Допирайки се до леглото, всяка част

от тялото ми чувства се благословена.

И всеки път една и съща мисъл

нахлува във главата ми с усмивка:

Благодаря Ти, Боже, че и днес ми даваш

да вкуся щедро Твоята почивка.

Най-хубавият миг, усещам се блажена!

Дали друг някой чувства се така?!

Дали във миговете ежедневни

съзнаваме ний свойта свобода?!

Утихнала е улицата, сам квартала

отдава се на нощния покой.

Дори луната сякаш е заспала,

наситена с мира Ти, Боже мой!

Разбираме ли колко ни обичаш

и ненатрапчиво от Себе Си ни даваш?!

Записано е в Словото Ти, зная –

и в сън възлюбените Твои благославяш.

 „Благодаря Ти!” – шепна във молитва –   

„За таз среднощна благодат!”

Спокойна ще заспя, защото

ангелите Ти над мен ще бдят!