M1234567891 (Миночка Митева)
417 12708
16.11.2021 г., 11:15 ч.

Среднощни размисли 

  Поезия » Друга
1008 2 6

Сякаш ме пърли леден среднощен

вятър, издъхва старото шосе на

деня, изядено от магистралата

на чувствата ми, ровейки дълбоко

в собствения си живот.

 

И виждам, че наоколо всичко е

фалшиво, измислено, без капка

въображение, хората  се мразят

и свирепо се самоизяждат.

 

Говорят с прекипяло презрение

за добродетели, лишени от всякаква

стойност, кокетират с радостта,

а страдат насаме, в уединение.

 

Смеят се, а сърцата им вият

от болката, на дълбоките рани,

посипани със солта на живота,

за да се гърчат мъчително дълго,

в тунела зловещ на времето…

 

Усещам, как увисвам във въздуха,

сякаш някой дърпа земята под мен.

гоня бягащия ръб на хоризонта,

а радостта във форма на иглички,

ме бодва нежно, но смъртоносно…

 

В жилите ми, някой пусна  вино,

това е смехът, слял се с кристалния

звън на чашите, а мракът, отворил очи –

презира настъпващия ден!

 

 

 

 

© Миночка Митева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??