Тревата е копринена, почувствай я със пръсти,
ухае обещаващо, пулсира медоносно.
От вятърните гребени косата ѝ е гъста
и с фибички светулчени закичена от Господ.
Свещено е зеленото, ела да коленичим,
с дъха си ще рисуваме запалени огньове.
Това ще ни е църквата небесно-автентична
и в нея ще прошепваме най-искреното слово.
Очите ни – съзвездия – умират и се раждат,
не гледай вече в ниското, че свят ми се завива.
Дъхти така, че булото на всичко маловажно
се свлича като звезден прах по лъскавата грива. ...