27.10.2016 г., 15:15

Среднощно стихотворение

489 1 3

Не обичам светли цветове.
Обичам мрака в цялата му прелест.
Луната, тъмното небе, Нощта,

запяла свойта тъжна песен.

Обичам Здрача, идващ изведнъж,

обгръщащ всички в своето сияние.
Обичам силният, пороен нощен дъжд

и бурята от нечие желание.

Нощта обичам – тази тъмна нощ,

в която лудият живот затихва.
Обичам тишината, тихият разкош

и блясъка в очите непритихнал.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Десислава Неделчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...