Не обичам светли цветове.
Обичам мрака в цялата му прелест.
Луната, тъмното небе, Нощта,
запяла свойта тъжна песен.
Обичам Здрача, идващ изведнъж,
обгръщащ всички в своето сияние.
Обичам силният, пороен нощен дъжд
и бурята от нечие желание.
Нощта обичам – тази тъмна нощ,
в която лудият живот затихва.
Обичам тишината, тихият разкош
и блясъка в очите непритихнал.
© Десислава Неделчева All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
