Среши дъждовната гора!
Среши най-после, дъжд,
косата на гората!
Валиш от седем дни!
Разрошил си листата ù,
захвърлени навред,
докато си я любил!
И украси
със сто слънца
клонаците наведени,
докато много грубо
си свличал от снагата ù
зелена мараня!
С широките лапИ
живовляк ù повей
по-скоро да изсъхне!
Болят я
птичите гнезда
от люшкане и дърпане!
Послушай!
Чуваш ли звънците на стада
посред поляната изпръхнала?
И чичопеят се обажда!
При мисълта за тебе твоята гора
все още тръпне!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Павлина Гатева Всички права запазени
