28.08.2009 г., 15:58

Среща...

1.1K 0 1

Аз, седях.
Тя, мина край мен...
усетих Я...
като част от мен.

Станах...
Тръгнах неволно след нея,
да Я настигна...
да попивам от нея.

Тя, спря при друг... личеше,
че в някаква хармония са вече.

За миг
опитвам да се концентрирам,
но да гледам към нея
не спирам.

Е, поне спрях...
не ходех след нея,
тогава започнах да копнея.

Търсех контакт с очи...
сигнал от далече...
ще приближа...
не издържам, човече.

Красавец...
седеше на масата,
чакаше нея,
тогава реших аз да мина край нея.

Да, търся... себе си в очите ù,
красиви...
да, красавица бе Тя.

Тръгнах...
И-о-о-не,
сигнал или мода, проклета,
явно нямах късмета
в очите ù аз да се потърся
с надежда да се поръся.

Е, сложи Тя... слънчеви очила.
Аз вървя и не спирам, но в тях
нямаше смисъл да се взирам.

Минах покрай тях... развълнуван,
дано поне Я сънувам.
Аз Я познах... Тя бе известна.
Така и не разбрах
защо съдбата ни срещна.

Такива жени...
познават ги всички,
но колко ли нощи
заспиват самички.

Огън... жена,
когато върви...
хвърля искри...
на мъжете... сърцата
топли.

Такава ЖЕНА е
моята муза,
творецът в мен
се ражда, събужда.

В миг
животът се променя...
жената е
цяла вселена.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Богдан Григоров Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Искрометна Муза... да не ти е насреща... нека задълго топли сърцето ти... само внимавай да не се стопи...!
    Привети!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....