Среща
Щом те зърнах аз отново,
спря сърцето ми за миг.
Загубих ума и дума и
продължих с плахи стъпки аз напред.
Сякаш за момент всичко
в мен умря и забравих за човека,
който стоеше до мен сега.
Спомних си за теб и
времето, когато бяхме заедно.
Колко луда бях,
колко щастлива бях само....
Всичко ти бях простила
и от съзнанието си те бях заличила.
Но от тази наша внезапна среща
нещо в мене трепна пак.
Но нали съм вече с друг,
нима още те обичам?!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Виктория Всички права запазени
