Щом те зърнах аз отново,
спря сърцето ми за миг.
Загубих ума и дума и
продължих с плахи стъпки аз напред.
Сякаш за момент всичко
в мен умря и забравих за човека,
който стоеше до мен сега.
Спомних си за теб и
времето, когато бяхме заедно.
Колко луда бях,
колко щастлива бях само....
Всичко ти бях простила
и от съзнанието си те бях заличила.
Но от тази наша внезапна среща
нещо в мене трепна пак.
Но нали съм вече с друг,
нима още те обичам?!
© Виктория All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
