10.07.2019 г., 10:46 ч.

Среща 

  Поезия » Друга
253 2 2

Ще си ожуля коленете за последно,
ще бягам до припадък следобяд,
че тича бързо тръгващото детство
и утре се събуждаш не тъй млад.
На колелото старо ще отпраша,
да го настигна...
до завоя...
там...
а после тежко ще издишам,
ще му се смея с детски плам.

 

На връщане ще хвана колелото,
ще се търкулнем с времето назад.
От детството, с намигване си тръгвам.
Аз знам, че ще се срещнем пак!

 

28.06.2019 г.
 

© Марина Йорданова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??