Среща
Ще си ожуля коленете за последно,
ще бягам до припадък следобяд,
че тича бързо тръгващото детство
и утре се събуждаш не тъй млад.
На колелото старо ще отпраша,
да го настигна...
до завоя...
там...
а после тежко ще издишам,
ще му се смея с детски плам.
На връщане ще хвана колелото,
ще се търкулнем с времето назад.
От детството, с намигване си тръгвам.
Аз знам, че ще се срещнем пак!
28.06.2019 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Марина Йорданова Всички права запазени
