Среща
Разкрих душата си изцяло.
Сложих я в твоите крака.
От тебе исках само
стъпките във нея да не са...
Страха – защитника железен
оставих някъде навън.
Покрих го с спомените стари,
дано заспал е своя зимен сън.
От стареца направи младост.
Желанието бурно разгори.
И някак ненадейно в мрака
думичка „Обичам‘‘ се роди.
Какво ли идва после .?
И двамата безмълвно го шептим.
Каквото ще да е и без въпроси.
Миг щастие - а после ще го оценим.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ноел Всички права запазени
Поздрав!