Среща с непозната
Среща с непозната
На масата седеше тя сама
в ръката с чаша вино недопита!
Красива бе! Самата красота!
Погледна ме, но нищо не попита!
А аз, нали съм качествен галфон
до масата се приближих на пръсти!
Посочи стола -“воала, гарсон“
очаквах просто да ми се намръщи
но тя не го направи! Но защо?
Погледна ме с очите си на Дявол!
Ефирна беше като божество!
Усмивка цъфна на лицето бяло!
Обичам самотата, ала ти
хареса ми със влизането в бара!
Дошла съм тук за няколко души,
за да ги взема и да ги откарам
във друго време, в друг далечен свят
където няма болка и терзания!
Но ти за мене май си още млад!
Днес си със късмет-не си избраният!
За срещата да пием по едно,
а сметката ще се плати накрая!
Да си направим малко тържество!?
Ще пием за живота и за края!
Е, съгласих се, няма на къде!
Поръчах още две бутилки вино.
Беше като Ангел без криле!
Епизод от черно-бяло кино!
Тръгнахме си с нея в полунощ.
Светеха звездите и луната!
Бях със нея в тази тиха нощ!
Бях със тази, дето е с косата!
После? После стигнахме до нас!
Нежно ме целуна по устата!
Тихо каза със вълшебен глас:
имаш време още на земята!
10.09.2025.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Иванов Всички права запазени
