3.06.2016 г., 22:18 ч.

Срещна ли, видя ли? 

  Поезия » Друга
502 0 8

Срещна ли, видя ли?

 

По пътя ти срещна ли, срещна ли

моите Небета – и бяха ли те сини?

И Мъката ми, с гърдите увиснали,         

кърми ли още с чернило къпини -

 

очите ми - да им избели багрилото?            

Пищят ли те, или смърт са преяли,

с клепача, засукал мъртвилото,

да абортират злото, не посмяли?

 

През гробища нощем вървя ли,

бесува ли още Викът ми несвестен?

До урна една Сърце ми видя ли -                                

утроба да търси в гроб неизвестен?

 

Сянката моя в жарки пустини –

Бумеранга кръжащ - съзря ли?

Взряна ли бе в синджир бедуини,

Душата ми в тях разпозна ли?

 

Гази ли в живи и кални блата,

през рамо крепяха ли се тръстики?

До корен превита, видя ли една?

А ръцете и? Молитвено свити?

 

Пътнико,

не хлопай на врата като тази -

тук няма шампанско пенливо.

Духове бродят - все на талази,

а нощем пият къпиново вино

 

Мракът ми Сянката вгражда

Болката –

камъка с камък донажда.

 

 

Ренета Първанова

© Ренета Първанова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря Лимеруна - няма тук произвол от твоя страна, в коментара ти съзрях едно прозрение, а си толкова млада!

    Людмиле, поне веднъж годишно се престрашавам да бръкна "издълбоко" и ти си усетил. Благодаря ти за това!

    Влад, мерси, винаги си толкова възторжен към текстовете ми. Приятен следобед, Влад!
  • Браво, Рени сила и мистика на стиха, въплътени по най - прекрасен начин!
  • Тежко. Извадено издълбоко.
  • Болката къса
    късове злато
    няма докосвам
    поезия, кръв
    достойнство на хиляди
    в миг оживяло
    Рени, развиваш
    приказен път
    Очите се взират
    на прах разстояние
    сенки минават, преливат
    във храм
    Чудо видяло
    детето заспива
    и пак ще е там
    в окото на ужаса

    Съжалявам за произвола, но просто така се получи Топъл, приказен ден ти желая, Рени!
  • Срещнах, видях!!!
  • Среднощен поздрав, Ели, Мисана! Сърдечно ви благодаря!
  • Болка, мистика и въпроси, които те оставят замислен – без отговор.
    Открояващ се стил!
  • "През гробища нощем вървя ли,
    бесува ли още Викът ми несвестен?
    До урна една Сърце ми видя ли -
    утроба да търси в гроб неизвестен?...
    Мракът ми Сянката вгражда
    Болката –
    камъка с камък донажда."

    Силни, но сякаш и кобни редове, характерни за притегателния ти творчески стил, Рени! Поздрав за цялата много интересна творба!
Предложения
: ??:??