Срещна ли, видя ли?
Срещна ли, видя ли?
По пътя ти срещна ли, срещна ли
моите Небета – и бяха ли те сини?
И Мъката ми, с гърдите увиснали,
кърми ли още с чернило къпини -
очите ми - да им избели багрилото?
Пищят ли те, или смърт са преяли,
с клепача, засукал мъртвилото,
да абортират злото, не посмяли?
През гробища нощем вървя ли,
бесува ли още Викът ми несвестен?
До урна една Сърце ми видя ли -
утроба да търси в гроб неизвестен?
Сянката моя в жарки пустини –
Бумеранга кръжащ - съзря ли?
Взряна ли бе в синджир бедуини,
Душата ми в тях разпозна ли?
Гази ли в живи и кални блата,
през рамо крепяха ли се тръстики?
До корен превита, видя ли една?
А ръцете и? Молитвено свити?
Пътнико,
не хлопай на врата като тази -
тук няма шампанско пенливо.
Духове бродят - все на талази,
а нощем пият къпиново вино
Мракът ми Сянката вгражда
Болката –
камъка с камък донажда.
Ренета Първанова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ренета Първанова Всички права запазени
