22.01.2021 г., 19:57

Срещнах Миналото днес...

313 0 0

 

Срещнах Миналото днес...

 

Аз срещнах Миналото днес:

най-неочаквано, случайно...

... Тя спря усмихнато, с фине́с,

но и престорено нехайно...

 

Със тракащият си бумтеж

пък някакви далечни вла́кове –

напомниха за мил копнеж,

след който някога сме плакали...

 

Опитах да и́ обясня́:

Нещата трудно обясними,

но тя решително ме спря:

– Не ставай смешен!... След години!!!...

 

Аз дълго репетирал бях

какво при среща да и́ кажа,

но как обърках не разбрах

и репликите и типажа...

 

А възхитителни едни́

намислил бях слова за нея –

да потекат като реки́

и пълноводно да се леят...

 

В ония чудни времена́,

(които Минало наричаме)

в Живота с чудна яснота́ –

глагола спрягахме: „обичам те“!...

 

... Но „шанса“ друго бе решил

и се „разминахме“ тогава –

не помня вече кой сгреши́,

или́ грешихме много двама...

 

... И какво сега ако́

ще бъдем праведни да Края

и Бог с всевиждащо око́

реши да ни покани в Рая!...

 

Но нашият Живот е тук –

при грешниците, на Земята,

не вярваме, че има друг:

и „грешна“ – Любовта е „свята“!...

 

Животът: на Реалността

е функция първопрекрасна!...

А греховете в младостта –

са безразсъдни и опасни...

 

И Миналото е: прибой –

в брега се блъска, но гальовно,

тук няма вятър, няма вой,

а буря нейде вий гръмовно...

 

И поговорихме за нас

през поривите на Съдбата –

безмълвни мълнии от страст

проблясваха в далечината...

 

... А после всеки в свой маршрут –

пое към Крайността нататък...

– Останах с Миналото тук –

на Младостта в престоят кратък!...

 

21.01.2021.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Коста Качев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....