Ладида (Ема Венева)
123 240
8.09.2007 г., 11:29 ч.

Срещу гънките на дланта 

  Поезия
709 0 6

През две минути съм плакала,
през две минути съм се смяла,
щастлива съм била понякога,
но повече била съм неразбрана!

Не съм се спирала за миг дори
и повече съм казала,
отколкото съм щяла,
не съм обичала да ме боли -
а винаги ме е боляло.

През две минути смела съм била,
или поне съм се опитвала,
през други две - от страх скована -
била съм много нерешителна!

И винаги съм се срамувала
да бъда слаба
и непознатото съм търсила,
а съм решила да остана млада!

И нека, който може, да не забравя
светлия си спомен от детството
и който помни да знае - щастлив че е,
да знае, че е избраник -
и смело да върви напред!

Нека останат хубавите думи!
Нека остане светло усещане!
...
Аз скоро ще тръгна срещу гънките
по дланта си - розови пътища
на дързостта ми!

Ще направя с нож линии
на съдбата си - там, където ги няма -
и когато целувам дланта си -
тя ще зараства -

ще се науча да усещам
и да ми минава -
така ще е нормално,
иначе боли...

Синьо е тъмното.


25.02.2004;
17.05.2004
19.05.2004
09.07.2004
18.12.2004
07-09-2007

© Ема Венева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Тома, Дора: оставила съм датите, когато съм правила редакции.
  • въпросът на Тома не е лишен от логика.
  • Тома, има 6 дати за да питаш и да не знаеш. Не намирам за нужно да ти обяснявам всъщност )
  • Аве, само неми стана ясно защо има 6 дати отдолу? Всяка редакция документирана, или си го писала на части? Във всеки случай е накъсано и доста шизо
  • Наистина благодаря, Петя!
  • Хей, Мила Ивс, открих те за себе си!
    И вече си в центъра на вниманието ми!
Предложения
: ??:??