Срещу гънките на дланта
През две минути съм плакала,
през две минути съм се смяла,
щастлива съм била понякога,
но повече била съм неразбрана!
Не съм се спирала за миг дори
и повече съм казала,
отколкото съм щяла,
не съм обичала да ме боли -
а винаги ме е боляло.
През две минути смела съм била,
или поне съм се опитвала,
през други две - от страх скована -
била съм много нерешителна!
И винаги съм се срамувала
да бъда слаба
и непознатото съм търсила,
а съм решила да остана млада!
И нека, който може, да не забравя
светлия си спомен от детството
и който помни да знае - щастлив че е,
да знае, че е избраник -
и смело да върви напред!
Нека останат хубавите думи!
Нека остане светло усещане!
...
Аз скоро ще тръгна срещу гънките
по дланта си - розови пътища
на дързостта ми!
Ще направя с нож линии
на съдбата си - там, където ги няма -
и когато целувам дланта си -
тя ще зараства -
ще се науча да усещам
и да ми минава -
така ще е нормално,
иначе боли...
Синьо е тъмното.
25.02.2004;
17.05.2004
19.05.2004
09.07.2004
18.12.2004
07-09-2007
© Ема Венева All rights reserved.
) 
