1.06.2016 г., 21:03

Срещу инерцията

Поезия » Друга

487 0 3

Режи до здраво
и дълбоко!
(Аз не мога!)
Хрущи!
Разчупвай!
Удряй!
С менгемето
от олово
притискай!
Пръстите ми
до сълзи
извивай!
Разтягай ставите
и разтопен метал
наливай
в ухото ми,
за тебе оглушало!

Защото
иначе се връщаш
и предъвкваме началото.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Wildhorse (ДИВИЯТ КОН)

Новостта и търсенето на тръпката и изтръпването. Ако е биографично дано ги откриеш. А иначе е шамар и нокти по гърба за душата.

2016-06-03T08:17:20+03:00
Gavrail45 (Гавраил Йосифов)

Изтръпнах.Настръхнах.Много мазохистично.Особено с разтопеното олово в ухото.Хичкок бледнее!

2016-06-02T06:20:32+03:00
danielodanali (Даниело Данали)

Поздравления!

2016-06-02T02:40:53+03:00

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поезия 5.6K 5.0

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поезия 4.2K 5.0

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Поезия 6.3K 4.9

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поезия 5.1K 5.0

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Поезия 4.1K 5.0

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поезия 5.3K 5.0