Jun 1, 2016, 9:03 PM

Срещу инерцията

Poetry » Other

491 0 3

Режи до здраво
и дълбоко!
(Аз не мога!)
Хрущи!
Разчупвай!
Удряй!
С менгемето
от олово
притискай!
Пръстите ми
до сълзи
извивай!
Разтягай ставите
и разтопен метал
наливай
в ухото ми,
за тебе оглушало!

Защото
иначе се връщаш
и предъвкваме началото.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Wildhorse (ДИВИЯТ КОН)

Новостта и търсенето на тръпката и изтръпването. Ако е биографично дано ги откриеш. А иначе е шамар и нокти по гърба за душата.

2016-06-03T08:17:20+03:00
Gavrail45 (Гавраил Йосифов)

Изтръпнах.Настръхнах.Много мазохистично.Особено с разтопеното олово в ухото.Хичкок бледнее!

2016-06-02T06:20:32+03:00
danielodanali (Даниело Данали)

Поздравления!

2016-06-02T02:40:53+03:00

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0