Jun 1, 2016, 9:03 PM

Срещу инерцията

  Poetry » Other
486 0 3

Режи до здраво
и дълбоко!
(Аз не мога!)
Хрущи!
Разчупвай!
Удряй! 
С менгемето 
от олово
притискай! 
Пръстите ми
до сълзи
извивай!
Разтягай ставите
и разтопен метал
наливай
в ухото ми,
за тебе оглушало!

 

Защото 
иначе се връщаш 
и предъвкваме началото.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Павлина Гатева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Новостта и търсенето на тръпката и изтръпването. Ако е биографично дано ги откриеш. А иначе е шамар и нокти по гърба за душата.
  • Изтръпнах.Настръхнах.Много мазохистично.Особено с разтопеното олово в ухото.Хичкок бледнее!
  • Поздравления!

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...