Станах батко
Баба пристигна рано, в зори,
нацелуваме много, даде ми пари,
захвана да чисти навсякъде в къщи,
да мърмори под носа, чело да мръщи:
- Нападали са косми от това куче!
Ще трябва, мило, мое внуче,
то да живее там на двора,
в къщичката в края на стобора!
Заплаках за Шаро, но бе за кратко,
защото нежно прегърна ме татко,
тихо пошепна ми думи в ушето:
- Ще ставаш батко, на татко момчето!
Навън, от топлите на Слънчо лъчи,
Снежко на двора стопи се в сълзи,
белите кокичета показали са главички,
зюмбюлчетата цъфнаха в малките лехички.
Значи това е, че от юг с ятата
Пролетта ще долети на щъркелите с крилата,
към къщи ще се спуснат цяла дружина,
ще кацнат сред цветята в нашата градина.
В малко вързопче, на малко креватче,
щърк ще остави твоето братче!
До малкото прозорче, със студено стъкло,
застанах да чакам, залепил чело.
В стаята татко, до моето креватче,
донесе кошарка за моето братче.
Аз чаках! Дойде Нощта със звездите,
след тях Сънчо затворил ми очите!
Отворих очи! Някой плаче?
Татко ме гали: - Събуди се, юначе!
Снощи, докат' всички спяха,
Пролетта с щърка в градината долетяха.
Оставиха пред вратата, на малко креватче,
завито във вързопче твоето братче.
До кошарката мама - усмихната, добричка,
държи братчето ми за малката ръчичка.
Баба ходи напред - назад,
приготвила е закуска, готви и обяд,
чака всички при кошарката да се съберат,
с ,,Добре дошло!" братчето ми да поздравят!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никола Яндов Всички права запазени
Произведението е участник в конкурса:
