Баба пристигна рано, в зори,
нацелуваме много, даде ми пари,
захвана да чисти навсякъде в къщи,
да мърмори под носа, чело да мръщи:
- Нападали са косми от това куче!
Ще трябва, мило, мое внуче,
то да живее там на двора,
в къщичката в края на стобора!
Заплаках за Шаро, но бе за кратко,
защото нежно прегърна ме татко,
тихо пошепна ми думи в ушето:
- Ще ставаш батко, на татко момчето! ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up