Стара Загора
Ела да видиш в китна Тракия, къде е
красивия и древен град Берое.
На цялата вселена, казват, кръстопът е
и люлка на страдалци, войни и герои.
Ела и слез ти от Балкана във Верея,
за да усетиш топло ласката й южна,
легенди да ти шепнат с лира на Орфей -
как феникс-град в пожари се събужда.
Ела да минеш тихо по античния й форум -
прочутата и в римско - Августа Траяна.
В театъра да седнеш да погледаш най-отгоре.
И гладиаторски борби, и опера, и драма.
Ела от Константинопол чак като Ирина
да се разходиш из Иринополис.
На термите му лековити да отидеш,
да купиш дарове ти от пазара много.
Ела да видиш, байно, черкви как се вдигат
във гордия Боруй – от Бога пазен.
На златните му ниви краят се не вижда.
Качи се и на хълма свят - Аязмото.
Ела във Ески Зара тихо да поплачеш,
да чуеш писъците на чедата й убити.
Методи Кусев как й излекува раните -
за всяка жертва е дърво в земята й забито.
Ела в Железник, пътнико ти свиден
от Розовата долина - из среднногорско;
лозя, стада, градини ти да видиш,,
стопаните му канят те сега на гости.
Ела във пролетната ни Стара Загора,
липите да ти замиришат – на поезия,
По правите й улици мини с щастливи хора
и вдишай миг от хубостта й вечна.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Михаил Цветански Всички права запазени
