17.09.2009 г., 10:12 ч.

Старата църква 

  Поезия
554 0 0
Вървя сама по тясната пътека
към църквата стара, свела глава.
Спряло е времето... и нека,
част от мен липсва, не мога сама.
Пейката е самотна, помни нашето вчера.
Разликата е тази, че чифт стъпки отекват,
а тогава имаше два.
Вятърът неуморно сивотата омита,
сълзи и скърби, горест и вик.
Знам, че сгреших, но се изгубих по пътя.
Ти замина завинаги и
нашето утре отнесе за миг. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Камелия Миланова Всички права запазени

Предложения
  • Дресирах болката и птиците накацаха по остриетата на думите. Моят сън потече в океана на нечии възди...
  • В ръцете ти нощувах... Като в къща. Замръква във очите ми измама. Ти сутрин педантично се завръщаш в...
  • Небето изпреварва моя полет в далечината, от която се страхувам ...подслушвам в мен душата да се мол...

Още произведения »