Старата Година
Една девойка маха ми с ръката
и струва ми се някак си... позната.
– Приятелю, тъй малко време мина.
Спомни си, аз съм Старата Година.
Жалко, че лимитът ми изтече
и трябва да си тръгвам бързо вече.
– Говорят, че когато си отиваш,
куцукаш и гърба си ти превиваш,
но виждам, че съвсем не си старица,
а същата чаровна хубавица.
– Повярвай, няма никаква загадка.
Не мога аз за месеците кратки
да стана грозна, куца, състарена
и в бабичка беззъба променена.
Ала видях аз бомби... атентати...
Раздираха ме чувства непознати
и хората безброй сълзи проляха.
По мое време малко се посмяха.
За всички вас сърцето ми се свива.
То, другата... да бъде по-щастлива!
Тя, Новата... Ах, Новата Година...
Невинна е... Все още е невинна!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Vasil Ivanov Всички права запазени
