Старата гора
Отдаден на чувство за изповед,
пак търся старата гора,
за да отсея свойте мисли
и верните слова да избера.
На колко ли поляни спирах?
И какви пътеки извървях?
Тук детството ми не умира.
Тук има всичко, няма грях!
Тук птиците живеят в унес,
преди да полетят на път;
тук всяка стъпка шушне -
със есенния листопад.
Поспрях пред неочаквано поточе
и то от радост зашептя:
"Животът е дарена отсрочка...
по пътеката на есента."
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стойчо Станев Всички права запазени
