Отдаден на чувство за изповед,
пак търся старата гора,
за да отсея свойте мисли
и верните слова да избера.
На колко ли поляни спирах?
И какви пътеки извървях?
Тук детството ми не умира.
Тук има всичко, няма грях!
Тук птиците живеят в унес,
преди да полетят на път;
тук всяка стъпка шушне -
със есенния листопад.
Поспрях пред неочаквано поточе
и то от радост зашептя:
"Животът е дарена отсрочка...
по пътеката на есента."
© Стойчо Станев All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
